понеделник, 1 юни 2009 г.

Трябва ли шофьорските курсове да са задължителни?

След трагедията със стария автобус започнаха големи проверки. Започнаха и дебати за правата на младите шофьори. Министър Миков с пяна на уста крещеше, как това ще помогне да намалеят трагедиите по пътищата. Други обясняват как лошите пътища убиват хора. На някои им пречат билбордовете. Двама журналисти много ясно показаха колко е лесно да си купиш книжка- кеф за лек автомобил, кеф ти за автобус. Министъра на транспорта нагли ни заявява “Ама ние не знаехме. Като научим, вземаме мерки.”
Хайде да предположим какво ще стане нататък.
На собственика на автобуса ще му открият куп нередности и най-вероятно ще го принудят да се откаже.
Ще уволнят служителя, дал книжка на журналиста и ще отнемат лиценза на инструктора.
И какво нататък?
Друга фирма ще превозва пътници с потрошени автобуси (вчера пътувах с подобен до Търново), служителите ще станат по-внимателни като продават книжки (защото няма да спрат да продават). И толкова.
Войната по пътищата е страшна. Има ли решение проблема. Разбира се.
Даже всички пътища да се оправят, жертвите няма да намалеят – напротив, ще станат повече. Сега поне заради лошите пътища намаляват скоростта.
Всички тръгват от неправилно място. Приема се по подразбиране, че ходиш на шофьорски курсове за да се научиш да караш. Нищо подобно. Ходиш, защото е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Обикновено някой друг те учи да караш (родители, приятели, гаджета), а шофьорския курс е само за да научиш маршрутите, по които те изпитват. Същото нещо е с часовете по теория – курсистите се учат да решават листовки, вместо да прочетат правилника. Ако някой направи проверка, ще се изненада колко малко хора са чели правилника за движение по пътищата. Шофьорските курсове имат още една функция – връзка между хората, които си купуват книжки и изпитващите. Изпитващия трудно ще поеме риска да се договаря директно с всеки поотделно. Инструкторът е повече време с курсистите, може да подготви почвата и да прецени кой ще го издъни и кой не. (Е, понякога стават издънки).
В момента инструкторите НЯМАТ полза вие да вземете книжка веднага. Ако ви скъсат, това означава допълнителни часове, т.е повече приходи. Т.е те НЯМАТ полза да ви научат – колкото по-малко научите по време на курса, толкова по-добре за тях. Разбира се, повечето хора могат да шофират (някой ги е научил). Там няма как – да си вземат книжката и да се махат.
Какво би станало ако шофьорския курс не е задължителен. И ако инструкторът задължително НЕ ПРИСЪСТВА на изпита.
Обикновено купуването се договаря между инструктора и изпитващия. Ако инструкторът е неизвестно лице, купуването на книжки рязко ще намалее (че няма да изчезне е ясно).
Учи се да караш където искаш и колкото искаш. Но изпита да не е половин час. Нека да е на няколко етапа. И изпитващия да носи отговорност за човека, на когото е дал книжка. Много хора ще се замислят преди да връчат документ на човек, който никога не е карал,ако знаят че могат да влязат в затвора, ако този човек причини тежка катастрофа.
Нека курсовете за шофьори са само възможност. И да отпаднат задължителните допълнителни часове. Тогава инструкторът много ще се замисли какво прави, защото ако две трети от курсистите му не вземат книжки много бързо ще остане без работа.
По подобен начин стоят нещата и с другите задължителни неща. Могат да ви глобят за липса на аптечка или пожарогасител. Хайде някой да каже колко души са се спасили, защото са имали аптечка. Или пожарогасител?
Защо трябва да платя 15 лв. за двучасово обучение по даване на първа помощ (не съм сигурна за сумата и часовете, но са долу-горе толкова)? Някой нещо е научил за два часа? И това му е спасило живота? Хайде де. Но нека в изпита да се включва и такава част – даване на първа помощ. Включително практическа.
Ей такива простички решения ми идват в главата по повод поредното разбунване на кошера.
Войната по пътищата ще намалее, когато намалеят задължителните ненужни правила. Ще намалее и корупцията.
Защото именно те убиват.

петък, 8 май 2009 г.

Кой убива децата ни?

Вчера сутринта по телевизията надълго и нашироко ни обясняваха за свинския грип. Не зная колко жертви на грипа има, но в България върлува една много по-страшна болест. Която взема много повече жертви.
Простащината. Простащината, представена като най-печелившия модел на поведение. Жертви на простащината са две трети от загиналите по пътищата. Нейни жертви са Стоян Балтов (убит пред дискотека) и убийците му - Александър Данаилов и Вили Георгиев; Найден Вучков и убиеца му Божидар Диманов; студентката Радостина Евтимова и състудента й, който я наръгва 53 пъти. Списъкът може да стане безкраен.
Не казвайте, че семейството е отговорно. Или държавата.
Тази сутрин пак по телевизията говореха за децата, които използват “мръсни думи”. Завчера, пак по същата телевизия Дони ме напсува. На майка. С леко завоалирана псувня. Само защото съм на ралзично мнение от неговото. В 8 вечерта.
Преди това в 6ч. “Комиците” бълваха просташки хумор и “мръсни думи”, от които даже местният овчар би се засрамил (а неговите псувни граничат с поезия). Във ВИП Брадър простащината е пример за подражание. С “благотворителна цел”.
Кой трябва да санкционира подобно поведение?
Защо се чудите, че децата ви се псуват, бият,правят секс в училище, че го и снимат и качват в мрежата? Това е правилно. ТОВА Е ПЕЧЕЛИВШО.
Колкото и да обяснявате, че не трябва да се пие и шофира, щом един такъв пияница всяка вечер ръси мъдрости от екрана (Иван от Мюзик Айдъл), на кого мислите, че ще повярват. Кое е по-добре, да си учител с малка заплата и добро възпитание или ВИП персона, която е непрекъснато пияна .
Не можете да забраните на децата си да гледат телевизия. Ако се опитате, в училище ще им се подиграват. А и публиката на “Мюзик Айдъл” е предимно детска. Както и публиката на “Комиците”. Можем, обаче, да бойкотираме подобни предавания. Всички.
Време е всички да разберат – простащината винаги е неприятна.
Простащината като пример за подражание убива.
Докато ние си мълчим и гласуваме.
С благородна цел.
П.П. Сега ми хрумна още нещо. Не можем ли са се съберем и да съдим бТВ за обида? Защото Дони сам си каза, че ни е напсувал.

сряда, 18 март 2009 г.

Не подкрепяйте домовете за деца!

Зная, че още със заглавието ще си навлека гнева на много (да не кажа всички) хора. Зная, че милосърдието е едно от най-важните неща. Зная, че много хора са готови да дадат и последните си стотинки за една детска усмивка. Аз също.

Въпреки това - не дарявайте. Нека най-после принудим тия, от които зависи, да затворят домовете. Защото сега голяма част от детските домове стоят за да може да се търгува с децата. Нямам предвид в буквалния смисъл.

Но спомняте ли си доводите на кмета на Могилино против затварянето на дома - ХОРАТА ще останат без работа. Децата в дома не са хора. Не мислете, че в останалите домове нещата са много по-различни. Даже там, където условията на живот са прилични, никой (или пренебрежима част от работещите в тях) не обича тези деца. Те израстват осакатени. Майка ми (която се пенсионира като учител в помощно училище) ги наричаше "социални олигофрени.

Това важи и за децата от SOS селищата. В Трявна, например, е публична тайна, че деца от това селище проституират. От услугите им се ползват големци и никой не смее да каже нищо.

Домовете за деца трябва да се затворят. По най-бързият начин (не казвам незабавно). Да се улесни осиновяването както в България, така и в чужбина. Да се пресече обогатяването на знайни и незнайни благодетели за сметка на трагедията на тези деца. Сегашният закон пречи за бързото осиновяване - защо ли? Много хора чакат с години да осиновят дете, което с години чака своето семейство.

Кой има полза от това?

Така че помислете, преди да дадете вашето левче за децата от някой дом.

Дали ползата не е същата, както да дадете пари на просещото циганче, за да може циганския барон да си построи поредния палат.

Що ме занимавате с простотии

Нямаше да пиша днес, ама съм много ядосана. Ей, много хора без работа има в тая държава ,ей. Спира се при мен днес някакво девойче. Тъкмо си бях поръчала кафе и бях отворила любимия си вестник “Уикенд”. “Може ли да ви питам нещо?” “Може” – отговарям. “Ще участвате ли в нашата анкета?” Аз съм отговорна гражданка и винаги участвам – така й казвам. И се започва:

- Ще гласувате ли и ако да – за кого?

- Ще гласувам, разбира се, аз винаги гласувам. И за Евровизия гласувах, и за Мис България, и за сватбата в шоуто на Слави пак гласувах.

Тук тя взе да мига на парцали. Понечи да каже нещо, но набързо я срязах. Всички трябва да гласуваме! Тя пак взе да мига и вика: “Ама аз ви питам за коя партия ще гласувате”. Сега пък аз взех да мигам. А, тая игра май съм я пропуснала. По коя телевизия е? Питам я съвсем възпитано. Даже вестника си оставих. А тя се възмущава: “Ама за питам за изборите, за парламент и евродепутати. Вие нямате ли гражданска позиция?”.

Е, тогава вече побеснях. Мен ще ме занимава тя с партии. Не знае ли, че всички са маскари. Не знае ли, че тройната коалиция не става, ама пак бива. И пенсиите вдигна, и пари раздава на тоз, на онзи. И ако си оправен, може и да намажеш нещо. За другите да не говорим – Костов окраде и разпродаде държавата, Мартинчо е много малък, Бойко Борисов е пич, ама и той виж как не се справя с боклука. Яне Янев и той е пич, ама много рови това момче, не му е чиста работата.

Е, за кого да гласувам. Всички са един дол дренки. Тая не гледа ли телевизия, и Слави каза така. Даже каза и да не гласуваме. Той после май, каза, че трябва да гласуваме за някого си, ама много не го разбрах.

Както и да е. Може ли, обаче, да ме занимават с такива глупости. Не виждат ли какви по-важни неща стават в тая държава. Ето, почва ВИП Брадър. Там трябва да се мисли за кого да гласуваш. Ами Мюзик Айдъл? А? Лесно ли ще ни е да избираме, а? Ами той и Слави пуска нещо и там сигурно пак ще трябва да се гласува. Аз се чудя как да си разпределя парите за SMS-и, тя седнала с партии да ме занимава. Не вижда ли, че гласове се купуват? Ако всичко беше честно, не се знае кой щеше да спечели Евровизия. Или пък тая, дето я избраха за мис – май имала силикон в циците. И Миглена Ангелова май няма работа. До утре мога да изброявам. Все важни неща.

Ей, хора, не може ли да се заемете с тия работи. Ще ме занимавате с партии, избори и други такива простотии. Ама ха!